Професионална гимназия пo текстил и облекло "Добри Желязков" - Сливен

професионална подготовка
за реализация в текстилната индустрия

Поздрав от Даниела Караманова – директор на ПГТО „Добри Желязков” – гр. Сливен по случай 130 години от създаването на гимназията

Старите хора казват:
„Дай, боже, всеки му да постигне мечтите си!”. Добри Желязков завидно ги е постигнал.
В България не може да се слиза. Трябва все да сме на върха. Така е с българите. Но за това трябва да се работи. Когато работиш не е лошо, че грешиш. Лошото е, когато не работиш. Това ясно са го осъзнавали, както патрона, така и следовниците му в лицето на преподавателите и учениците на това колкото старо, толкова и младо училище, текстилните работници, специалисти, директори на текстилни фабрики и фирми.
Ако успеем да се изкачим по стълбата, ние сме щастливи, ако не успеем – сме изгубили мига. Да се изкачиш на върха е изпитание за всеки. Така е било, така е и днес.
Колко точно Добри Желязков и всички след него са уловили този миг. Мисля, че и ние сме щастливци, защото сме успели да се докоснем до първоучителя си – Фабрикаджията, да поемем факела на прогреса от него за да го подадем и на следващите в професията на текстилеца.
Измамно нещо е славата. За нея трябва битка. А те – предходните поколения на учителския фронт в нашето училище и всички текстилни специалисти не се поддадоха на слава. Тихо и сърцато се отдаваха на мисията си – да творят и предават на поколенията знанията, уменията, светлината на професията си.
В младостта си сме с много пориви, имаме само криле, а в зрелите години само мъдрост, мъдростта да улавяме предизвикателствата на съдбата. Плод на тези криле и тази мъдрост е и нашето училище.
В живота трябва да има състезание. Един на пред, друг ще го догони и ще мине още напред.
А тук при нас състезание няма. Има само Добри Желязков поставил голямото начало и всички ТЕ и НИЕ, стремящи се към най-модерното в образованието в областта на текстила.
Казват, че за да победи злото, трябва добрите хора да не правят нищо.
А те – добрите учители и техните възпитаници непрестанно правеха само добро – строяха новите сгради, лаборатории, цехове, решаваха бързо поставените им задачи, за да ни има днес нас – последователите на предходните поколения добри хора. Така учим и днес нашите ученици – да творят доброто.
Така всички се качвахме нагоре по стълбата заедно – те първите преди нас и ние – следващите поколения.
Всички ние, като тях – първите слава не търсим. Приемаме го само като изпитание за да оставим след нас най-доброто училище. И през всичките тези години всеки от нас нямаше и няма само колеги и съученици имаше и има приятели.
Поклон пред делото на всички преди нас. Поклон и пред паметта на Добри Желязков – първосъздателя на модерната индустрия на незабравимите колеги – учители и възпитаници – всички те творци на модерна България, уловили мига щастие, да усетят магията на творческия устрем в грохота на тъкачните станове, песента на совалките, аромата на платното и да превърта този миг в своя съдба.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!