Ден на българската независимост

Пон, 21.09.2020

След Руско-турската освободителна война България е свободна, но само една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 г. и земите на юг от Балкана стават част от българската държава. Но едва след 22 септември 1908 г., точно тридесет години след Освобождението, България получава правото да се назовава наистина независима. Дотогава тя е княжество, васално на султана. Прогласяването на Независимостта всъщност завършва делото на българските възрожденци, на борците за освобождение.

До 1907 г. включително, в Готския алманах България на практика е подредена в частта за Турция, защото е описана като васална територия под скиптъра на султана. Страната е васално княжество създадена от Берлинския договор, начело с княз, който е избран от Великите сили и който е генерал-адютант на султана.

На 22 септември 1908 г. една реч на цар Фердинанд II променя всичко това. България се присъединява към европейската политическа система. Във Велико Търново, старопрестолната столица, князът прочита Манифест, с който обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.

Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи независимостта не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава, с времената на Асен и Петър, Калоян и Иван – Асен II, когато градът е бил столица на страната.

ЧЕСТИТ ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ!

Снимки

24.823 ms. | 2.00 MB